http://tv7.bg/broadcasts/105282.html#9124822

• 0 Comments

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1352683

• 0 Comments

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1303102

• 0 Comments

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1213382

• 0 Comments

Участие в Телевизия Европа, „ предаването „Под лупа“  

http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/ivan_sotirov_chlen_na_ns_na_sds_na_sledvashtite_parlamentarni_izbori_sds_trqbva_da_se_qvi_samostoqtelno/121021/

• 0 Comments

публикувано във в.“24 часа“

          Цинични съвпадения са се случили на 23 август. На тази дата преди 72 г. бе подписан пактът „Молотов – Рибентроп“ между Съветския съюз и нацистка Германия.
          23 август е обявен и за Ден на възпоменание на жертвите на нацизма и комунизма след дълги евродебати.На 3 юни 2008 г. беше приета „Пражка декларация за европейската съвест и комунизма“, с която се осъждат комунистическите жестокости и се настоява националните парламенти на страните от Европа да признаят комунистическите престъпления срещу човечеството, както са осъдени и тези на нацизма. С решение на 40-ото народно събрание от 18 септември 2008 г. България подкрепя Пражката декларация.
          На 23 август тази година се навършват 30 г. от откриването на Дома паметник на Партията на връх Бузлуджа. Решението за неговото изграждане е взето от Секретариата на ЦК на БКП и строежът се финансира с дарения на стойност 14, 186 млн. лв. Тържествената му зала е декорирана с мозайки, които пресъздават борбите на БКП, изграждането на социалистическо общество и образите на видни родни и международни престъпни деятели на комунистическото движение – Ленин, Димитров и т.н.  Именно тези „борби“ са същността на комунистическия режим, който е обявен за престъпен със закон от 5 май 2000 г., съгласно който: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“ Въпреки това една парламентарно представена партия с претенции, че е демократична и европейска, всяка година организира култови поклонения пред дома паметник на обявената за престъпна със закон от същия този парламент организация.
          От БСП за пореден път разкриха своята същност. Всичките им жалки опити да се разграничат от престъпленията на създадения от тях комунистически режим, включително фарсовата смяна на името от БКП на БСП, както и желанието им да покажат, че са модерна лява партия, умряха за пореден път на Бузлуджа. Тази гавра с паметта на жертвите на комунистическия режим, която организират от БСП, като почитат партията, в чието име са избити десетки хиляди и е съсипан животът на три поколения българи, е равносилна на бирфест с нацистки знамена и маршове в Аушвиц или Бухенвалд. Затова на този цирк – с даването на паметника на Бузлуджа от държавата и искането му от БСП – трябва да бъде сложен край. А тезата за интелектуалната собственост и доброволните дарения е не просто странна, но и срамна, защото при комунизма на практика няма нищо интелектуално и доброволно. Надявам се, че българската прокуратура няма да остави без последствие действията и изявленията на антонкутевци, яворгечевци и всякакви други „-исти“, тъй като проповядването на фашистка или каквато и да било друга антидемократична идеология е престъпление и е наказуемо по Наказателния кодекс. Струва ми се много по-смислено вместо идеята за подаряване на БСП на култови комплекси правителството да обмисли превръщането на Бузлуджа в музей на националната памет за комунистическите престъпления. За тази цел със сигурност ще се намерят доброволни дарения.

• 0 Comments

Съветските Агентите в България винаги са бъркали възраждането с Възродителен процес. А това което се случва напоследък е поредното доказателство на максимата, че всяко ново нещо е добре забравеното старо. Движенията стават партии, политиците и бизнесмените си сменят жените и колите, а старите лидери си правят нови партии. След Синята идва Червената коалиция. След мощното обединение на духа и тялото в дясно, идва здравия съюз между ловците и меките китки в ляво/така се идентифицират привържениците на Гоце и Сергей в БСП/. Днес, в София ще има двойно поклонение пред мощите на Св. Йоан Кръстител и пред Путин. А най-важната политическа новина е, че Яне не обичал мъжете, а конете. И да не забравя – никакъв импийчмънт. Конституцията отдавна е погазена и ние нямаме президент/той и без това е излишен/, но пък си имаме Конституционен съд. Имаме си и един Лайпцигски герой от Ковачевци, втори не ни трябва. А се отваря и една възможност пред Дянков, петте милиона за издръжка на президента да се пренасочат от средства за нови политически проекти – към младите учени от БАН. Той и Първанов е много загрижен за тях, а и всичките му спонсори са на свобода, така че не би трябвало да има проблем.

• 0 Comments

Г-н Сотиров, президентските избори наближават, кандидатурите се бавят, а темата пак се очертава като трудна и деликатна.

Много стар дебат е че в самата Конституция, президентската институция е заложена по един порочен начин. Първо има пряк избор, който предполага по-големи правомощия, а същевременно има доста символични функции на президента. Ние сме парламентарна република, а в една парламентарна република не би следвало президентът да бъде дефиниран по този начин.

Това е крайъгълният камък на всички проблеми, които съществуват от самото начало на демократичния процес в България до ден днешен. Защото президентът винаги има самочувствието, изхождайки от прекия избор и претенциите да играе по-решаваща роля, отколкото Конституцията допуска и това винаги е създавало институционални конфликти.

Президентът, съобразно нашата Конституция се предполага, че е надпартиен, деполитизиран, а в общи линии президенти досега са били политически фигури, което е създавало известно напрежение. Има и една синекурна длъжност на вицепрезидентар която е абсолютно излишна. От СДС сме поставяли въпроса/ но като се отчита политическата конюнктура е малко вероятно/, за преформулиране на това съотношения на правомощия и функциите между институциите.

Това се отнася и до съдебната власт. Тя също е заложена конституционно порочно – имаме три съдебни власти – съд, следствие и прокуратура, което е принос към световната конституционна практика. Никъде няма такова нещо. Навсякъде има една съдебна власт. А тук имаме заложени три паралелно функциониращи съдебни власти.

Но вероятно и този избор ще се съобразява със заложеното в тази Конституция. Каква кандидатура би била адекватна за Синята коалиция – политическа, или гражданска фигура?

Първо -изхождайки от самата философия на Конституцията,
това трябва да е човек, който притежава в най-голяма степен параметрите да бъде държавен глава – консолидираща фигура, с авторитет, с безспорна почтеност, с възможност да представлява България като член на ЕС и НАТО, човек с убеждения на демократ, който да има моралните и политически качества да бъде лидер на нацията.

Той трябва да символизира единството на нацията в един положителен смисъл, за разлика от действащия президент, който не представлява нацията в положителен смисъл на думата. Няма как един секретен сътрудник на бившите комунистически служби и човек, който многократно излъга българските избиратели да бъде лицето, което да символизира единството на нацията и да представя добрите черти на един народ.

Верни ли са твърденията, че в СДС-София са обсъждани кандидатурите на бившия соцминистър Иван Нейков и на Филип Димитров, за да се неутрализира евентуалното издигане на Иван Костов за държавен глава?

Не, в Софийската организация не е обсъждана каквато и да било кандидатура, още повече, че въпросът за това как трябва да изглежда кандидатурата на СДС и десницата за президент е въпрос, който трябва да бъде обсъден на национално ниво. Първо трябва да имаме ясната визия и концепция по какъв начин ще се подходи при самото номиниране. Първо трябва да е ясна самата процедура. По действащия устав на СДС се предвижда една мажоритарна кандидатура, особено когато става въпрос за държавен глава, да бъде следствие на пряк избор. Знаете, че дори ръководните органи на СДС се избират чрез пряко гласуване, в което участват всички членове. Това трябва да се отнася в още по-голяма степен по отношение номинирането на кандидат за президент. Дотолкова, доколкото ще участваме в един национален мажоритарен избор, моето мнение, е, че трябва да се обмисли вариант за провеждането на открит пряк избор вдясно.

Пряк избор с участието на СДС и ДСБ?

Не само СДС и ДСБ, според мен всички партии, членове на ЕНП, както и тези които се определят като десни или десноцентристки, е добре да обмислият вариант да застанат зад обща процедура, при която всяка от тези партии да номинира свои кандидатури и те да се явят на предварителен избор сред всички десномислещи избиратели. Нещо, което вече го има като практика. Петър Стоянов се яви на такъв избор и спечели срещу Желю Желев. Имаше такива избори вдясно – излязоха над 800 000 български граждани. Беше напълно открита процедура и нямаше никакви ограничения. Това е един вариант, който трябва сериозно да се обмисли.

Няма ли да е малко неравен, дори предпоставен един такъв избор – синя кандидатура срещу огромния рейтинг на ГЕРБ?

Тук става въпрос хората да излязат и преценят персонално качествата на кандидата – това ще бъде съревнование между личности с техните визии, а не партийна битка на твърди ядра на партии, или на партийни привърженици.

Значи вие пледирате за излъчването на единна кандидатура на партиите от ЕНП?

Да, това е най-логичното решение – да се търси чрез един равнопоставен пряк избор вариант за единна кандидатура. За да може още от първи тур категорично да бъде избран един кандидат, и то с много солидно мнозинство, което действително да даде ресурс в един решителен момент българският Президент да е фигура с голям авторитет и солидна подкрепа.

Как гледате на формулата президент – човек на ГЕРБ, вицепрезидент – от Синята коалиция. Говори се, че има възможност за подобни договорки…

Не знам, не съм член на ръководни органи на СДС, но според мен това е по-скоро някаква интрига. Нямам никаква информация да са водени такива разговори. Напротив – на този етап ми изглежда по-вероятно, и такива са предварителните анонси и нагласи, за отделни кандидатури – ГЕРБ -със собствена кандидатура, СДС и други коалиционни партньори да излязат с друга кандидатура.
Съпредседателите на Синята коалиция още при частичните избори за кмет на София бяха заявили, че Синята коалиция ще излезе със собствени кандидатури за президент и кмет на София. Но, разбира се, тези предварителни анонси не изключват възможността да се търси процедура, която да даде възможност по един демократичен начин, при зачитане на авторитета на всеки партньор, независимо каква електорална тежест има, дясното, след провеждането на вътрешни избори, да се яви с една обща кандидатура на реалните избори за президент.

Да, сините заявиха тържествено, че ще имат самостоятелни кандидатури, но дали това няма в един момент, при сменена политическа ситуация, да се окаже безсмислен ход?Нещата се променят…

Нещата се променят, България се нуждае от много сериозни, решителни реформи, и една такава консолидация около единна силна кандидатура би спомогнала точно в тази посока.

Но ако се излезе с една кандидатура, няма ли пак да ви обвинят, че се обезличавате, че сините вървят надолу, че се обезличават пред ГЕРБ и т.н.?

Смятам, че за СДС е съвсем резонно в една такава процедура да излезне със своя кандидатура и да участва в една такава надпревара. Защо да смятаме, че една добра кандидатура, издигната от нас независимо от по-малката ни електорална тежест в момента, няма да се окаже печеливша?

В смисъл печеливша кандидатура че може да е синя???

Да, един десен човек с необходимите качества може да спечели. Не мисля, че ще се гледа само от коя политическа партия е издигнат, а и какви качества притежава.

Не е логично партиите от ЕНП, които са в едно политическо семейство, на един мажоритарен избор да излязат с N на брой кандидатури срещу един кандидат на БСП, ДПС или някакъв квазиформат, моделиран от сега действащия президент.Във всички случаи той ще се опита да насочи нещата към посочен от него лично приемник.Така че съвсем логично е на мажоритарен избор да се търси обща кандидатура, но не тя да бъде посочвана или налагана от една или друга партия, а да се намери един демократичен механизъм, по който дясномислещите хора да определят кой да бъде кандидатът.

Напоследък се спряга името на Владимир Кисьов, който е доказано обединяваща фигура, този път за вицепрезидент.

В такава ситуация винаги започват да се подхвърлят най-различни имена. Но съм убеден, че това е в сферата на спекулациите. Именно за да няма такива спекулации е по-коректно към избирателите, когато става въпрос за избор на държавен глава, неговата кандидатура да бъде ясна поне една година преди реалния избор.

Ние дори сме закъснели с номинирането на кандидатите, тъй като в последния момент, както обикновено се случват нещата, може да се издигне само фигура, която вече е много разпознаваема –човек, който дълго е бил по в политиката, на предна позиция и не се нуждае от дълга кампания.

Това се отнася особено за традиционната десницар където всички водещи фигури по една или друга причина са натрупали определени негативи. Моето дълбоко убеждение е, че трябва да се изведе на предна линия за кандидат за президент човек, който не е бил дълго време на предни линии и не е бил толкова употребяван политически. А такава кандидатура, за да бъде пълноценно развита, трябва поне една година да може този човек да бъде развиван, да обиколи страната, да се срещне с хората. За това би спомогнала и самата демократична процедура, ако се направи пряк избори, това ще даде възможност и за една предкампания на всички кандидати и реално на този, който би спечелил на тези избори.Това би било един летящ старт за такава кандидатура. За реалните президентски избори.

Всъщност СДС и ДСБ какво изчакват в момента, след като толкова се бавят с имената – да се изясни ситуацията в страната, позициите на ГЕРБ?

Ситуацията в страната няма да се изясни кой знае колко след месец, два три, нещата ще продължават в посоката, в която се движат. Прекаленото изчакване би било най-голямата грешка, тъй като имаме опит с тия изчаквания и вадене в последния момент на кандидатури. Резултатите винаги са били трагични, когато сядат няколко лидери, изваждат един кандидат и след това се скриват зад него.

А как гледате на кандидатурата на Иван Костов? Завъртането името му беше истинска изненада, а и той самият не само, че не отрече, а по завоалиран начин потвърди подобно намерение.

Не мога да гадая и коментирам причините да се завърта или самозавърта едно име. Моето дълбоко убеждение е, че успешният вариант може да се постигне по начина, по който казах личното си виждане, че трябва да се случат нещата.

Ако се изчака още два три месеца, действително ще се опре до такъв тип варианти, с които просто да се участва на олимпийския принцип и да се отчете участие на изборите.

Но пък кой би се ангажирал с една обречена кандидатура?

Ако няма развита нова кандидатура, горе долу се стига до тривиални варианти – хора, които са все пак известни, независимо че от сега е ясно в какво се измерва тяхната подкрепа.

И все пак, в интерес на оттеглилите се сини симпатизанти, няма ли да се възприеме по-добре една изцяло политическа фигура?

Симпатизантите са си живи и здрави, те не са се оттеглили от политиката като цяло, оттеглили са се от една или друга политика, и от едни или други политически фигури, затова трябва да се търси нов модел. Десните избиратели са налице –те търсят нещо автентично, за да дадат подкрепата си. Те просто отказват да участват във фарсове и преповтаряне на едни и същи порочни модели.

Избирателите се отдръпнаха от партиите, които се изродиха до чисто апаратни структури, които се самообслужват и не защитават обществения интерес. За тези 20 години голяма част от партиите, включително и тези, формирани от обществените енергии и воля за промяна, и за радикална реформа на цялото общество, влязоха в един коловоз и започнаха да се израждат в поредните апаратни партии, чиято единствена цел е да рекрутират собствените си ръководства и тяхното обкръжение в парламента или други властови позиции и престанаха да отговарят на очакванията на избирателите да защитават техните интереси, да правят голяма политика – която се основава на ценности и е насочена към стратегическото развитие на държавата.

Започнаха да се правят малки стъпки, конюнктурни, на малки хора с малки цели и интереси. Това отврати хората и ги оттегли от политиката. Но десните избиратели са в очакване – те имат нужда от една автентично политика провеждана от личности с воля да постигнат благополучие за страната ни.

И все пак, как партията-лидерка, която показва вкус към индивидуални ходове, ще застане зад чужд кандидат?

Тук не става въпрос, че някой не трябва да издига кандидат, че някой с някой трябва да се разбере. Точно това хората не харесват. Смятам, че и в ГЕРБ и в СДС, и в другите десни партии има достатъчно качествени хора, които да могат да бъдат предложени, да бъдат развити. Нека да има конкуренция. Независимо кой ще спечели. В крайна сметка всичките усилия в тези години бяха България да е демократична държава, да има конкуренция, защото това е най-доброто и така се раждат най-добрите решения, когато има дебат, сблъсък на идеи и личности при едно открито съревнование. Вдясно има достатъчно потенциал, не бива да се драматизира, напротив – това е доброто.

По-голямата политическа партия, с по-широка подкрепа сред избирателите, естествено, че има един сериозен плюс и кандидатът, издигнат от нея, е с много големи шансове. Но това не предопределя крайния резултат. Разбира се може и да се постигне консенсус и около една безспорна кандидатура, която се възприема от всички, ако бъде намерена такава. Не бива да се изключва и този вариант. Но не трябва на всяка цена да се търси някакво налагане и ли договаряне на една или друга фигура.

• 0 Comments

„Продължавам да смятам, че това не е целият „Октопод”. Бих искал да видя повече знакови фигури. Истински ефект ще имаме тогава, когато сериозно с аргументи са прихванати и останалите. Бих искал да бъде ударена главата на организираната престъпност” – това е призив на президента Георги Първанов към правителството направен при посещението му вчера в Димитровград.

Това което остава да направи г-н Президента е да предостави на вътрешния министър и списъка със своите спонсори, другари от ловните дружинки и наградените от него с орден ”Стара планина”, защото измежду тези лица са основните ”знакови фигури” за които споменава в призива си Първанов. Желателно е да бъдат приложени и стенограмите с личните им разговори. Така ще разберем и каква е разликата между глава на организирана претъпност и държавен глава.

• 0 Comments

Вече от няколко години ни се внушава, колко е важно да ”имаме” нова ядрена електроцентрала в Белене. Имаме е в кавички, защото нито технологията, нито горивото, нито парите за изграждането и са български. Задачата е как Русия да си построи на наша територия, което означава в Европа, своя атомна електроцентрала. Така  освен засилване на нашата зависимост от Москва, Русия ще реализира и безпрецедентен пробив, като изгради своя ядрена централа на територията на ЕС. Няма нито един сериозен аргумент за този проект. Нещо повече, той противоречи на приетата през 2002г. енергийна стратегия. Няма икономическа обосновка, няма оценка на геостратегическите последици за България. Ще бъдат съсипани плодородните земеделски земи в района. Ще има вредни последици за здравето на хората и за стопанството в съседните общини. Българските данъкоплатци ще поемат риска за поредната мегаломанска социнициатива, или по-точно мегакражба, на енергийното лоби и неговите политически покровители. Показателен е факта, че няма нито един сериозен западен инвеститор, който да иска да се включи в проекта, въпреки усилията на българският Шрйодер – Първанов – да намери такъв. А по отношение на положителните становищата на западните консултанти ще припомня, че такива се използваха и като алиби за всички скандални приватизационни сделки.  Изключително сериозен е проблема със съхранението на отработеното ядрено гориво и сеизмичността на района.

            Срещу всичко това ни се дават несеризни обяснения, като тези, че вече има поети ангажименти и са  извършени големи разходи за 1 млд. евро и че ще дължим огромни неустойки на руската страна, ако се откажем от проекта. Демек, вече сме зарибени и нямаме друг избор освен да продължим да затъваме все повече и повече с милиарди евро и то когато се намираме в тежка икономическа криза. Това е технологията, с която хората се правят наркозависими. Това е и пътят, по който пристрастените комарджии биват обирани от опитни шмекери. Сега ни се предлага нова по-голяма ‘’доза’’ от 2 млрд. Евро. Комисионерите от ядрената мафия ще искат все по-големи инвестиции – респективно по-големи комисионни. И когато говорим за октоподи и олигарси, именно там трябва да търсим главата на октопода – това са хората, които държат монопола върху бизнеса с електроенергия и горива. Те са топлата връзка между високопоставените си ”приятели” в България – президенти, премиери, партийни лидери и др., и руските олигарси.

         Интересно защо всички наши видни политици и енергийни специалисти ни внушават виновност спрямо Русия по принципа кьорав карти не играе. Нима ”Атомстройекспорт” и услужливите и много знаещи Първанов, Овчаров, Станишев и Петър Димитров не ни проглушиха ушите преди две години с категоричното становище, че АЕЦ ”Белене” ще струва 3997млн. евро и един кW – 5 евроцента. В момента сме изхарчили 1 млрд. евро и срещу още един милярд би трябвало да сме обственик на 50%. Да но вече централата струва 10 млрд. евро и тябва да чакаме 2 млрд. заем от руската страна  и стратегически западен инвеститор ако искаме да притежаваме 50% от обекта. На 14 август 2009г. Министър Трайков казва: ”Още не е ясно финансирането за „Белене“, а вече са похарчени стотици милиони евро”, а на 27.02.2010г. по радио Дарик: ”Взети са много лоши решения и сега си носим отговорността”. Ако някой е виновен и трябва да плаща неустийки и да носи отговорност, това не сме ние българските данъкоплатци, а споменатите по горе лица, коити са похарчили над 1 млрд. евро в несъответствие с националната енергийна стратегия и без икономически план и финансова обосновка. Затова бих посъветвал министър Трайков да сезира прокуратурата, за да им бъде потърсене наказателна отговорност, а също така е крайно време правителството да се заеме с НЕК, спрямо която топлофикация София е като първична пионерска организация.    

         Така че основният тест за настоящото управление на страната ще бъде отношението към проекта
”Белене”.  Защото ако сегашното правителство допусне този проект, ще се стигне до най-големият парадокс на прехода. А именно, че двете определящи се за десни и прозападни правителства    са реализирали двата ключови проекта, чрез които Русия си гарантира геополитическата зависимост над България.  Очевидно е, че който държи големия пакет или големият шлем, както би го нарекъл президента Първанов – ‘’Нефтохим’’, ‘’Белене’’ и доставките на газ – той ще определя политиката на България. Той ще казва на българските премиери и президенти какво да правят, независимо от това, кой ги е избрал и какво са обещавали преди изборите.  И така ще се сбъдне пожеланието на Чижов – посланик на Русия в Европейския съюз ”..ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС’’, бих добавил, дори нещо повече, троянски кон с НАТО-оборудване и европейски сертификат.

• 0 Comments