Ако Мартин Димитров получи подкрепа на предстоящия на 29 ноември вътрешен избор в партията това означава, че СДС излъчва следното послание:

Ние от СДС сме съгласни председателя на партията да подменя нашия вот, да погазва нашия устав. Да отстранява инакомислещите и да налага цензура. Да създава  интриги във и между  партийните структури. Да подписва тайни споразумения зад гърба на съпартийците си. Да подкрепя агенти на Дъжавна сигурност. Да заема четири поста, получени благодарение на това, че подтичква след лидера на по-малката партия в коалицията, на който се опитва и да подражава. Да не изпълнява поетите ангажименти пред нас и нашите избиратели. Или по-просто казано ние съвсем ясно декларираме – СДС вече не е демократична и антикомунистическа партия.

Възможно ли е това да се случи? Да, ако с гласовете на мъртвите души в партията бъде подменен вота на действителните членове на СДС. Онези истински седесари, които милеят за съюза и ратуват за съхранението на неговите принципи. Да, ако местните и национални корпоративни интереси на отделни групи в партията, се окажат по-силни от волята за съхранението на СДС като общност от хора обединени от идеи и ценности. Да, ако приемем, че  настоящият председател е довел партията ни до толкова безпомощно състояние, че да не може дори и да го смени. Да, ако нашите членове се подадат на евтини манипулации и фалшиви обещания за постове.

Основната манипулация  е, че смяната на действащия председател ще доведе до разпад на Синята коалиция и размиване на СДС в ГЕРБ. Напротив, непоследователните  действията на Димитров са тези, които поставят под въпрос запазването на тази коалиция. Начинът,  по който бе отстранен единственият депутат на БЗНС г-н Венцислав Върбанов, невъзможността да се постигне съгласие затова как трябва да се разпредели държавната субсидия между партньорите в коалицията – това са действия, водещи към разпада на коалицията.

Именно поради това вече трети месец СДС и другите партньори от Синята коалиция са единствените парламентарно представени политически партии, които не са получили субсидията. Нещо повече, унизителното положение в което е поставен СДС спрямо ДСБ, въпреки че нашите депутати са два пъти повече и възприемането на Синята коалиция като новият проект на Костов, който цели маргинализирането на СДС , създава недоволство, което действително може да прерастне в желание за ревизия на коалицията или до превръщането на СДС в електорален донор на ГЕРБ.

СК може да има своя смисъл, но само и единствено при честни, открити, прозрачни, демократични условия за взаимодействия на партиите в нея. Тогава тя може и да бъде разширена, но това не може да бъде постигнато от Мартин Димитров.

Единственият начин СДС да остане СДС, а да не бъде придатък, е изборът на нов председател. Председател, за когото СДС е марка на почтеността и демокрацията, а не търговска марка за осребряване от неколцина. Председател, който отстоява принципите на СДС, а не такъв, който ги продава  за 89 сребърника/толкова са членовете на СДС в Разлог/ в стремежа да запази поста си на всяка цена, защото както пише в Евангелие от Марк, гл.8, стих 36  „Какво печели човек, завладял целият свят, но загубил душата си?“. Председател, който обединява цялата партия, а не създава кръгове от послушници. Председател, който има родова памет, политически морал, самочувствие и воля да отстоява идентичността на СДС и полагаемото ни се място в коалицията и в управлението на държавата. Председател, който ако създава коалиции, ги създава около СДС и само и единствено в името на доброто управление в полза на хората.

Нека на тези избори отидем с ясното съзнание, че това не е обикновен избор, а битка срещу подмяната, битка за съхраняването на СДС като автентичната  демократична и антикомунистическа дясна партия на България. Демократичните принципи и антикомунизмът са тези, които ни съхраниха през този 20 годишен преход, въпреки ударите които понесохме. Те са тези, които ще гарантират бъдещето на СДС като модерна дясна алтернатива за България.