Война между Първанов и Станишев за преразпределяне на финансови ресурси за парламентарните избори    

                  

 Днес е петък, 13-то число.  На 13 октомври, петък през 1307 г. френският крал Филип  IV Хубави арестува рицарите тамплиери и ги обвинява в содомия, ерес и престъпни дела. На тази дата Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, бива арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления.

Дали вчерашното интервю на Президента Първанов във вестник „Труд” е защитна реакция на „историка-фаталист” срещу чистките на негови хора, която подхвана Станишев?

Още когато започна скандала с Овчаров, от СДС предупредихме, че започва война между мафиотските кланове които управляват държавата. Кланът на Президента и кланът около тройната коалиция. По време на парламентарния дебат по въпроса за създаването на ДАНС, предупредих Станишев и другарите му от БСП, че Първанов им готви „Боянски ливади”.  Сега всичко това става все по-видимо за всички.  

Кой всъщност е г-н Първанов, Велик Магистър, Капо ди тути капи или просто Секретен сътрудник, който обслужва куклуводите на мафията, които го наложиха за Президент?

 Мисля, че отговорът на този въпрос е ясен, както е ясно, че и сега, както през 1307 г. войната е за пари, за много пари. Но нека все пак да си спомним, кой всъщност е Първанов, защото както самият той казва във вчерашното си интервю целият му политически път през последните 17-18 г. е като на длан.

 

            Георги Първанов дебютира след 10 ноември, като кандидат за народен представител от Общонародният комитет за защита на националните интереси/ОКЗНИ/. „Националистическа” партия, създадена и ръководена от офицери и сътрудници на комунистическите служби, какъвто е и Първанов и е за обявяването на ДПС за противоконституционна партия и съд за Александър Лилов. Това виждане не му попречи да стане депутат, заместник председател и накрая председател на партията на Лилов.

През 1994г. той беше автора на идеята за превръщане на битката срещу ДПС в Кърджали в  Сталинградска.

Декември 1996г. – като народен представител и заместник-председател на БСП участваше в подписката до Конституционния съд, на колегата си сътрудник на ДС Добромир Задгорски, за забрана на ДПС, като противоконституционна партия и обявяването и извън закона.

Но след това, като Президент, стана автор на правителство с мандат точно на тази противоконституционна партия. 

През 1999г. той предвождаше антинатовските демонстрации в София и написа послание на съчувствие и подкрепа до Слободан Милошевич.

След това в разрез с одобрената на партиен референдум програма зае пронатовска позиция. Кълнеше се пред западните ни партньори в проатлантическа ориентация на БСП, а същевременно искаше референдуми за членството ни в НАТО.

Демократът Първанов, лично почете с присъствието си откриването на паметника на диктатора Живков. Гоце беше един от най-безличните и послушни заместници на Виденов.    Накрая се съюзи с най-големите противници на бившия си патрон – лобито на Луканов, Мултигруп и т.н., смени го и по най-невъзмутим начин се разграничи от него, без да поеме каквато и да е част от политическата отговорност за провала на БСП. 

На първите президентски избори се яви като „социален президент” и завърши мандата като човек на олигарсите, които му осигуриха кампанията за втория мандат.

Преди втория му избор за Президент излъга, че не е ченге, а след избора комисията разкри документи, че е бил секретен сътрудник с псевдоним „Гоце”.

След оттеглянето си от председателския пост в партията, за свой наследник прокара Станишев. Сформира му коалиционно правителство с мандат на ДПС и му наложи ключови министри като Петков и Гагаузов.

Сега, когато неговото правителство се проваля, г-н Президента се опитва да се измъкне.   Във вчерашното интервю във вестник „Труд” прозира евтината демагогия на един дребен, уплашен и опитващ се за пореден път да избяга от политическа отговорност хитрец. Прави аналогия между Виденов и Станишев, без да си дава сметка, че няма как да избяга от аналогията за ролята, която той играеше и тогава и сега. Нещо повече, сега отговорността му е по-голяма. Президентът не знаел кой иска да да ги събере насила в политиката с Бойко Борисов. Ами да попита Божидар Димитров и Гранитски. Нали са му приятели. Освен че го събират с Бойко Борисов, тези негови приятели са яростни критици на Станишев. Обаче голям е плачът на Първанов, защо Станишев му пуска хора да го нападат, вместо да го направи лично. Ами, защото Станишев е негов ученик. Естествено, че ще действа, като бившия си ментор. А и двамата са шушумиги и си правят такива шушумигави номера. И това би било много смешно, ако единия не е Президент, а другия Министър председател. Първанов прави и сериозно предупреждение към Станишев: „Ако някой е решил да гради имиджа на премиера за сметка на президента… Първо, много е закъснял. И, второ, дълбоко греши.” Ясно е че няма някой, ей така за спорта, да тръгне да прави имидж на премиера за сметка на президента, без Станишев да  знае за това. Това явно е предупреждение към Станишев, че доста късно се е сетил да разобличава Първанов и да маха Петков и да чисти други негови хора. Първанов, гордо намеква, че не си слага съветниците в бордове, за разлика от Станишев. Въпреки, че той и да иска не може да ги назначи, а и неговите съветници не са боси, а босове. И накрая, нанася тежък удар на Станишев с думите:

 

„Някои решиха, че с влизането в ЕС ние сме постигнали всичките си цели и се главозамаяха.”

                                                                                                                                             В интервюто има и още няколко забележителни момента. На въпроса свързан ли е

неговият човек Иван Драшков с мафията, Първанов отговаря:

„По повод това грозно обвинение искам да кажа следното: аз контактувам с официалните представители на САЩ и на западните ни партньори – оценката за този зам.-председател е била винаги висока. Неговият професионализъм се цени от нашите партньори.”

 

Да, това е така защото ние нямаме собствена оценка, тъй като тези хора в България, които трябва да прават оценки за свързаност с мафията и да се борят с нея са внедрени да я ръководят. Но е абсурдно „големият патриот” и Президент да извежда като основен и единствен аргумент в защита на заместник-директора на Държавната агенция за национална сигурност, оценката на нашите партньори.

            А като главнокомандващ, оценката за скандала с имотните замени в МО на Президента е:

„Такива скандали са се случвали често в българската история. Ако се върнете 100 години назад, ще видите, че афери с доставките в армията са свършвали и в съда. Приветствам усилията на новия министър Николай Цонев да бръкне надълбоко.”

 

Явно според Първанов, щом се е крало преди сто години, ще се краде и след сто години. За бъркането на дълбоко също не съм съгласен, защото според критериите на бившия президентски съветник и настоящ главен прокурор, щом не се стреля, значи не е бръкнато надълбоко. И пак ли не е информиран г-н Президента за ролята и отговорността за тези замени на ген. Михов, който му беше съветник и на ген.Колев, който му беше шеф на предизборния щаб и началник на кабинета.

 

            Това разбира се е само част от образа на човека, който по Конституция олицетворява единството на нацията и я представлява пред други държави. И тъй като не вярвам, че сме народ от лъжци, твърдя че България няма Президент. Поне такъв какъвто предвижда Конституцията.

Първанов ще направи най-добре, ако вместо да се прави на Путин, като плаче за разширяване на правомощията на Президента и като създава нови „патриотични формации”, с които да сменя проваленото си правителство, отиде на много продължителен лов.