Здравейте,

Винаги съм изпитвал „ужас”, когато трябва да попълвам формуляри и да пиша за себе си. Но би било нелюбезно, а и твърде подозрително да не изпълня този „ритуал”. И така, роден съм на 29 юли 1963г. в София, която продължавам да обичам въпреки шума, мръсотията и безобразното й застрояване. Родната ми къща на ъгъла на улиците ”Цар Асен” и ”Узунджовска” се намира в най-старата левскарска махала, така че съм трето поколение привърженик на Левски.  Завъших 41 основно училище. След това завърших Софийската математическа гимназия, в която сега учи моят син. През 1987г. завърших ВМЕИ-София /сега Технически Университет/ като машинен инженер със специалност „Подемно-транстпортни строителни машини и системи”.

Промените ме завариха като млад инженер, който работеше по разпределение в общинското предприятие „Пътища и съоръжения”, където през 1989 участвах в създаването на една от силните организации на КТ „Подкрепа”. Веднага след 10 ноември с група приятели и колеги решихме да създадем Републиканска партия. Бяхме страстни привърженици на Рейгън и Тачър, на хората които разбиха империята на злото, на рейгъномиката и тачъризма.  

Най красивият момент в живота ми бяха първите години на падането на комунизма. И за да не съм напълно свободен през 1991г. се ожених – съпругата ми се казва Вяра. Тогава се роди и синът ми Георги, след като свалихме комунистите от власт и СДС победи за да може моят наследник да е роден в свободна държава. Е, колко сме свободни сега е друга и голяма тема. Аз лично винаги съм се чуствал свободен, поне в мислите си. Но несподелената свобода е като несподелената любов. Сигурно това ме накара да създам този блог, въпреки, че съм типичен представител на хората, които обичат много да говорят, но много трудно сядат да пишат. За още едно оправдание на моят мързел ще кажа, че обичам живият контакт, той е незаменим. Когато не виждам човека, с който говоря, все ми се струва, че си говоря сам, а и все още, след толкова години в политиката, когато ми поставят микрофон или диктофон пред лицето и ме залостят с камера блокирам, ставам тривиален. Е, интернетът все пак е нещо друго, не е жив контакт, но ти дава възможност да общуваш лично с хора, с които нямаш физическата възможност да се срещнеш и разговаряш. Този блог е една възможност да постигна липсващата ми свобода. Да споделя с повече хора за надеждата и радостта, която преживях заедно с хилядите хора, които чуствах много близки в онези първи години на прехода и разочарованието от начина, по който той стана. Защо нещата се случиха по този начин и вместо днес да сме модерна европейска държава с добро управление, стигнахме до там да ни  ръководят мутри и мафиоти с бели и сиви якички. Не бяхме ли употребени всички ние, заедно с нашите мечти и надежди, като една трансмисия при трансформирането на комунистическия режим в мафиотско – комунистическо управление на старата БКП и ДС номенклатура?! Как да възстановим демократичната общност за да се преборим за  отнетата ни свобода и справедливост?! Как да спасим духовността и се противопоставим на пошлостта, грубия материализъм и тоталната комерсиализация в политическите и обществени отношения, защото пазарът е благо, но пазарът на души и съвести е престъпление?! Разбира се, през тези години се направиха и стратегически крачки в правилната посока. А и все пак имаме опита на тези преходни години и той е нашият голям капитал, ако го осмислим така, че да не повторим старите грешки.

            Бях учредител и дългогодишен секретар на Републиканската партия, която през 1991г. стана редовен член на СДС. До 1997г. бях член на Националния координационен съвет и секретар на Комисиято по съюзна етика на СДС. От редови член на СДС през 1997г. съм бил избиран последователно за общински председател, зам. Председател на СДС- София и зам. Председател на СДС. В момента съм народен представител от 25 ти Многомандатен избирателен район – София и член на Националния съвет на СДС. Бил съм народен представите и в 37 НС от 24 МИР-София.  От 1992 до 1994г. бях секретар, а от 2003 до 2005г. кмет на централния столичен район „Средец”. Политиката ми даде шанс да се запозная, сприятеля и работя с изключителни хора. Много от тях не са между живите. Повечето от тях не бяха в предните редици и за съжаление СДС в съзнанието на повечето хора не се свързва с техните имена.

Председател съм на Съюза на българските гимнастически дружества “Юнак”, имам много хобита – риболов, планинарство, нумизматика, филателия и др., но политиката ги измести, като основно хоби.